Всичко започна с едно невинно предложение да отидем в събота във вилата на Сергей. Шишчета, бира, сауна – почивка от града. Познавахме се от пет години, откакто Лена и Катя работеха заедно в рекламна агенция. Сергей, як, непретенциозен тип на около четиридесет, с леко шкембе, но силен, един от онези, които въртят пудовка в двора, ей така, за душата. Катя, на тридесет и шест, пищна, със смеещи се очи и устни, които сякаш молеха за целувки. Лена, моята Лена, на тридесет и четири, висока, тренирана, със спортна фигура от часове йога и този леко надменен поглед.
Вечерта
Слънцето се скриваше зад малиновите храсти, сладникав дим от барбекюто се носеше наоколо. Бяхме пийнали, бирата се стичаше топла и отпускаща през телата ни. Сергей разказваше вулгарен виц за тъща си, докато Катя, срещу мен, си облизваше пръстите, изцапани със сос. Езикът ѝ, розов и пъргав, улови погледа ми и тя се усмихна – безсрамно, почти предизвикателно. Лена, с ръка на рамото на Сергей, говореше с него, а той я гледаше, сякаш тя беше най-сочното парче месо от скарата.
Сергей се плесна по коляното:
„Хайде да влизаме в сауната, какво седим тук? Вече е нагрята!“
Затътрихме се след него. Неговата сауна, шедьовър от кръгли дървета, ухаеше на дим и пресен брезов клон. В преддверието се съблякохме. Лена свали шортите и горнището си, стоеше в черни дантелени бикини и подходящ сутиен – скъпи, както винаги, сякаш винаги е готова за неочаквано посещение. Катя пусна роклята си, носеше само телесни памучни гащи, без сутиен. Нейните пълни, тежки гърди с тъмни ареоли се полюшваха живо, докато тя се протягаше за кърпа. Дъхът ми спря.
В сауната
Жегата ни удари. Седнахме: Лена и аз срещу Сергей и Катя. Потта потече веднага, стичаше се по корема на Лена, караше кожата на Катя да блести. Сергей биеше Катя с брезовия клон, тя се смееше, гърдите ѝ подскачаха. Усетих как нещо се раздвижва под кърпата ми, опитах се да мисля за нещо безобидно, но погледът ми беше залепен за извивките на Катя, бедрата ѝ, които се разпростираха върху дървото.
Отвън се охлаждахме с ледено студена бира. Лена я остави да се стича по брадичката ѝ, между гърдите ѝ. Сергей зяпаше открито. След това, с дрезгав глас:
„Какво ще кажете за една игра? Разменяме се. За един рунд. Аз с Лена. Ти с Катя.“
Тишината беше потискаща, чуваше се само капенето на конденза и тежкото дишане на Сергей. Лена вдигна брадичка, очите ѝ преценяваха. Катя се усмихна, погледът ѝ тежък и приканващ. Стомахът ми се сви, желание и ревност се бореха в мен.
Решението
Лена наруши тишината, гласът ѝ дълбок, подигравателен:
„С какъв залог, извинявай, Сергей?“
Сергей се засмя, коремът му се разклати:
„Все едно! Следващото почистване на сауната, следващите шишчета – или просто така, за душата. Е, осмелявате ли се?“
Погледът му се впи в мен, предизвикателство. Лена ме погледна, не Сергей, очите ѝ студени, сякаш ме тестваше. Катя прокара ръка по кърпата си, капка пот се плъзна по талията ѝ.
„А ти, страх ли те е?“ попита тя тихо, дрезгаво.
Гърлото ми пресъхна. Мисълта да докосна меката кожа на Катя ме удари като камшик. Но представата за ръцете на Сергей върху Лена ме караше да се чувствам едновременно горещо и студено.
„Аз… не знам,“ заекнах.
Сергей прекъсна:
„Все пак сме приятели. Просто да разширим малко хоризонтите си.“
Той погали Катя по гърба, тя се притисна към него. Лена седна до мен, горещото ѝ бедро до моето.
„От какво се страхуваш?“ прошепна тя, устните ѝ до ухото ми. „Че ще ти хареса с нея? Или че на мен ще ми хареса това, което той прави?“
В очите ѝ вече нямаше лед, само огън. Сергей се ухили:
„Аз съм вътре.“
Катя кимна, погледът ѝ гладен. Всички ме гледаха. Пръстите на Лена рисуваха шарки по коляното ми. Отпих последна глътка бира, оставих бутилката.
„Майната му. Да го правим.“
Нощта
Сергей поведе Лена в сауната, ръката ѝ в неговата, тя висока и величествена. Последният ѝ поглед към мен беше светкавица – предизвикателство, въпрос, страх. Вратата се затвори.
Стоях срещу Катя. Нейните подгизнали гащи очертаваха хълма на Венера, гърдите ѝ се повдигаха тежко.
„Страхуваше ли се?“ попита тя, приближи се.
Миризмата ѝ беше дива, пикантна, не като сладкия аромат на Лена.
„Че ще ми харесаш твърде много,“ признах.
Тя се усмихна, сложи ръката ми на гърдите си. Кожата беше гореща, хлъзгава, зърното твърдо в ръката ми. Задъхах се. Тя поведе ръката ми, целуна рамото ми, езикът ѝ горещ. От сауната се чу стонът на Лена, висок, отчаян. Стомахът ми се сви.
„Не мисли за нея. Мисли за мен,“ прошепна Катя.
Тя свали шортите ми, ръката ѝ ме обгърна, вълни на похот ме пронизаха. Тя коленичи, устните ѝ ме изследваха, първо нежно, после алчно. Устата ѝ беше сурова, животинска. Вкопчих се в косата ѝ, докато викът на Лена от сауната разпалваше ревността ми. Натиснах по-силно, Катя поемаше всичко, очите ѝ насълзени.
„Изпразни се в устата ми,“ изхриптя тя.
Експлодирах в оргазъм, който ме откъсна в сляпа празнота. Тя преглътна, облиза устните си, очите ѝ блестяха.
След това ме поведе към дивана, разтвори краката си над лицето ми. Миризмата ѝ, вкусът ѝ – солен, горчив, чист. Аз я ближех, тя стенеше, притискаше се към мен.
Вратата на сауната се отвори с трясък. Сергей, червен и лъскав от пот, Лена зад него, разрошена, следи от брада по кожата ѝ. Те ни видяха – Катя върху лицето ми, аз потънал в нея. Сергей се засмя:
„Място за всички!“
Той застана зад Катя, нахлу в нея с тласък. Тя изкрещя от удоволствие, притисна се по-силно към мен. Лена коленичи пред мен, пое ме в устата си, отчаяно, ядосано. Сляхме се в кълбо от тела, пот, стонове, миризми. Без срам, без правила, само инстинкт.
На сутринта
Всичко свърши рязко. Сергей се срина върху Катя, тя потрепна под него, след това тишина. Той се отърколи, облегна се на стената. Катя се изплъзна от мен, капка се стичаше по бедрото ѝ. Лена излезе навън, пушеше, трепереше.
Сергей пиеше бира, доволен:
„По дяволите, това беше яко.“
Катя ме погледна:
„Всичко наред ли е?“
Кимнах, празен. Лена навън, с цигара в ръка – не беше пушила от години. Седнах до нея.
„Свърших. С него. Два пъти,“ каза тя с отвращение към себе си.
„Знам. Аз също. С нея,“ отговорих.
„И сега?“ прошепна тя, страх в гласа ѝ.
„Не знам.“
Облекохме се, механично. Катя закопча сутиена си, Сергей си наля бира, сякаш нищо не се беше случило. Лена вървеше напред, дистанцирана. Катя стисна ръката ми:
„Пази я.“
В колата мълчахме. Тъмнината погълна вилата. След това, тихо:
„Хареса ми,“ каза Лена. „Отвратително, мръсно, срамно… и невероятно възбуждащо.“
Тя се засмя задавено:
„Мразя се за това. Но може би утре вече не.“
„А на теб?“ попита тя.
„Да. Много,“ признах.
Ръката ѝ лежеше на коляното ми, моята на нейното. Колата миришеше на дим, парфюм, чужда пот. Новата ни миризма.
Знаех, че нищо не е свършило. Че всичко тепърва започва. Утре щеше да дойде най-трудният разговор в живота ни – от страх, от любопитство, от нещо ново, което растеше между нас.
